Европейските отбори вдигат нарочно цените на своите играчи за Анлийските Аматьори.

04.08.2016 GRio8934m 0 Comments

Както може би вече знаете, английските отбори са най – харчливите от всички други свои колеги. Те биват определяни като „богати аматьори” на трансферният пазар. Преди да започнем да разискваме лудостта в Висшата лига нека ви обърнем внимание, че предстоят невероятни сезони в Англия. Един от начитните да заложите на вашият любим отбор е Betfair. С една betfair регистрация, вие получавате невероятен betfair бонус, който точно както милиардерите в Англия ще можете да рискувате много повече във вашите залози и най – хубавото е, че ви се дава отгоре на вашите пари, които депозирате. Още ли се чудите?

От ерата на новият Ман. Сити – Висшата лига се е препълнила с пари. От това се възползват не толкова богатите клубове, които имат добри играчи, те завишават своите цени, за да могат да докопат повече пари и да спечелят повече. Висшата лига подписа за ТВ права на зашеметяващите 6 милиарда евро! От там и огромните пари за трасфери. От една страна високата концентрация на таланти, при това добре заплатени, ще усили конкуренцията на острова, от друга, обаче, се получава изкуствен балон с цените на играчите, които растат като акции преди криза.Забелязва се тенденцията на цена според купувачът, ако футболист Х струва 10 милиона за всички отбори, които го желаят, в момента в който Английски отбор го пожелае цената става 20 милиона и той веднага бива продаден.

Няма нищо лошо в това да се възползваш в пазара, даже французите му казват „английски данък” .Скандинавците също се изхитриха, ако някой направи запитване за играч, те искат да знаят първо кой е клуба, ако е английски цената скача поне два пъти. Ерик Байи през целият трансферен прозорец беше спазаряван за цена около 23 милиона евро, дойде Манчестър Юнайтед и бум – 35 милиона – продадено! Глупавите пари в английските клубове докопват всеки и всеки се възползва от тях. Дори малките клубове като Тотнъм страдат от подобна тенденция, Н’Куду беше взет за 13 милиона, като цената му беше не повече от 5-6 милиона преди трансфера. Хубавото е, че малките клубове, дори във втора дивизия на Англия, успяват да намажат от тази лудница. Където футболист като Люис Дънк беше спазарен за 12 милиона, а цената му беше преди това около 6.

Точно тази липса на опит и знания на пазара на футболисти, може би, са причините, заради които някой по – хитри търговци помпят цените на футболистите. В момента в който купувач отиде при продавач директно и поиска някой футболист, му се одира кожата. Няма подготовка, няма проучване на играча, какви договори има, какви пари струва и да се правят сравнения, просто се отива, дават се едни пари и нещата приключват.

Един от най – големите агенти в трансферите на футболисти разкри пред нас, че това е просто глупаво, което се случва с английските клубове, някаква форма на аматьорска лудост, пример за това е Роберто Фирмино, който за 41 милиона евро беше продаден на Ливърпул. Тези английски клубове трябва да осъзнаят, че в момента в който решат да се обадят и да попитат за футболист, цената му скача 2 пъти. Какво да кажем, освен, че когато имаш много пари, не ти дреме за проучване, за контакти и договори искаш да се случват нещата. Дори да се опиташ да обясняваш на някой изпълнителен директор, мениджър или който и да е, че не може така и че се хвърлят едни пари на вятъра, на никой сякаш не му пука. Защо? – защото имат прекалено много пари.Но това, че имаш много пари, значи ли че трябва да ги прахосваш като ненормален? – това е масовата част от хората… Цена и качество не винаги вървят ръка за ръка, не винаги си отговарят и има корелация между тях, но кой,кой да чуе. Да похарчиш за нещо 2 пъти повече пари от друг, който го иска и от реалната му цена е все едно да си направиш огън и да ползваш парите си за разпалка.

Какво е вашето мнение? Мислите ли, че това е нещо негативно в глобален мащаб или нещо позитивно за малките отбори? Ще се радваме да споделите с нас. Всичко добро!